Как се лекуват наркозависими в затвора?

 
 

В нашата рубрика «Техният опит» днес е поместен разказ за помощ на зависими, които се оказали под стража.

През декември 2013 година Федералната служба за изпълняване на наказанията (ФСИН) на Русия отворила първият в своята структура център за рехабилитация на наркозависими, които се намират под стража (осъдени, обвиняеми и подсъдими). Центърът се намира в психиатричната болница към столичния следствен изолатор СИЗО-2, по-известен като «Бутирка».

Какво е това

Тогава това беше преподнесено като пилотен проект и съобразно мярката на придобития опит в системата ФСИН било запланувано да се отварят такива центрове по цялата страна. Ето че след пет години ние сме тук, за да разберем как вървят нещата.

СИЗО-2 „Бутирка“ Москва, ул. Новослободская 45. Открита е през 1879 година

Етажът, на който е разположен центъра, е обзаведен максимално по домашному, доколкото това е възможно на подобни места. За успешна терапия на зависимите е важна атмосферата за оздравяване (възстановяване) А още повече за тези, които едва са навършили двадесет години, а ги очакват още единадесет години затвор. В деня на нашето посещение атмосферата беше именно такава каквато трябва да бъде.

Центърът е предвиден за 30 човека, в дадения момент почти половината места остават свободни. В камерите живеят по двама. Макар че, един от работниците каза, че могат да се уплътнят и до осем човека при желание. Има стая за групова работа, за занятия по арт-терапия, спортна зала, шиваческа работилница.

Местно ноу-хау

В щата има клиничен психолог, социален работник, а също така «Болеслав». Това е магнитотурботрон. Апарат, който формира магнитни полета с различни направления и честота в човешкия организъм, което води към подобряване на микроциркулацията, ускоряване на обменните процеси, а също така и оптимизация на енергообменните процеси. Приложението на магнитотурботрона е от полза при ред заболявания на нервната система, а също така при депресии и неврози. Съветват да се прилага за комплексна терапия на наркомании, алкохолизъм и имунодефицитни състояния. Затова и се намира тук. Но не разрешиха да се надникне дори с едно око, камо ли да се опита апарата.

Курсът за рехабилитация в центъра е разчетен за срок от три месеца до една година. След това  пациентите или ще заминат в колонията, или ще бъдат освободени. Тогава могат да ги насочат към центрове, където ще могат да продължат курса на рехабилитацията или в групи на NA/AA съобщества.

Вместо заключение

Вече на изхода охранителят се поинтересува какво сме правили там.  Отговорихме му, че сме споделяли опита на трезвения живот. Охранителят попита: «И какво, помага ли?»

Споделянето на опита на оздравяването – това не са просто разговори. Това е една от важните части в комплексния подход към терапията на болестта на зависимостта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.