Федон Калотеракис: „Не съм изгубил своята страст към това, което правя“

 
 

Федон Калотеракис* в интервю за проекта «Правилата на живота», разказва за това, кое е най-важното в живота и как да бъдем изпълнени с ентусиазъм на 61 години, как икономическата криза влияе на зависимото поведение, а също за музиката, поезията и спорта.

Федон работи в областта на лечението на наркоманиите от началото на 80-те

Когато говорим за Гърция, особено за Древна Гърция, у нас възникват асоциации. Преди всичко те са свързани с митологията, олимпиадата, философията, демокрацията, може би и с друго. Богатото наследство на древна Гърция е донесло немалко полза на много народи. Надяваме се, че и днес съвременните гърци ще могат с нещо да ни научат.

В рускоезичното интернет пространство единственото споменаване за вас, това е концерта, посветен на 30-годишнината на Kethea «Симфония за Итака». Защо именно симфоничен концерт?

Ха, това е много хубав въпрос. Аз съм композитор и музикант. Това беше 30-годишен юбилей на работата на «KETHEA ITHAKI», това означава 30 години лечение на зависимостите в Гърция, защото «ITHAKI» беше най-първата програма, въобще, нямаше ни метадон, ни бупренорфин, ни терапия — нищо. Така че на нас ни беше нужно да направим нещо по-голямо. Тъй като моя най-добър приятел беше първа цигулка в симфоничния оркестър, най-добрия в Гърция, то ние решихме да направим това заедно. Музикантите на оркестъра свиреха безплатно, участваше много известен певец, и той дойде безплатно, никой не получи за това пари. Ние направихме концерта, много хора дойдоха, повече от 11 000 човека, това беше действително грандиозно, разбирате ли.

На нас толкова ни хареса този проект, защото той се състоеше от популярни гръцки песни, но в симфонична форма. Като класическа музика, само че това бяха гръцки песни (в симфонична интерпретация). Тогава решихме да запишем плоча. Ето как стана това. Тъй като искахме хората да празнуват заедно с нас и всеки в Гърция да може да каже «благодаря». Искахме да направим нещо голямо, а също да заработим малко пари.

Кой измисли концепцията за Итака, тъй като това е свързано със странстванията на Одисей и неговото връщане към дома, не е ли така?

Проект «ITHAKI» води началото си от ноември 1983 года. Психиатъра Фивос Зафиридис и неговите няколко колеги, имам в предвид социалните работници, работили в наркологичен център в Цюрих (Швейцария). А у нас в Гърция тогава в правителството имахме човек. Ние искахме нещо да изменим, така че всичко да е по-свободно и алтернативно, нали занете. Неговия подход към здравето ни привлече, защото тогава наркотиците бяха станали голям проблем, особено морфина. Той препоръча тази идея, той основа терапевтичната общност.  През ноември 1983 година 7 доктори и 7 клиента са положили началото на «ITHAKI»

Мисля, че най-важното в живота — това са взаимоотношенията и свързващо звено се явява любовта. Любовта това не е чувство в основата си. Това е акт на волята, това е избор. Любовта — това е избор! Вие избираете да обичате себе си, вие избирате да обичате другите.

Името е много символично! И не само заради Омир. В съвременната гръцка литература и поезия има Константинос Кавафис, навярно, най-известния поет. Той има поема наречена «Итака», където се казва: «Не крайната точка има значение, а пътешествието». Тази фраза, която той е казал, е много известна не само в Гърция. Пътешествие, което ви прави по-мъдри. По такъв начин, това название символизира пътя към дома, както на Ulysses (Одисей) му е било нужно време, за да пристигне в дома, преживявайки много неприятности, имал е много опитности и несполуки. И каква е идеята — вие отивате към дома, вие накрая намирате своя мир, но през много неприятности и — това не е леко! Това е много хубаво име. То засяга и гръцката история и гръцката литература, съвременната литература. Това е красиво име!

Зависими и спорт, това възможно ли е? Нали човек, освен зависимостта има още куп съпътстващи заболявания и организма на зависимия често е износен още в млада възраст?

Да се занимаваш със спорт е много сложно, когато си зависим. Когато приемате амфетамини, кокаин, в началото можете да се занимавате със спорт, но ако вие действително сте зависими, няма да успеете да се занимавате със спорт.

Аз имам в предвид спортни занимания в терапевтична общност.

О, това е друго, противоположен момент. Спорта за мен е много важна част от терапията и лечението. Животът в ТО – това е цялостен подход, не е просто психотерапия, нали знаете. Това е повече от лечение в Терапевтичната Общност. Спорта играе много важна роля в тези случаи, когато хората кажат: «Аз ще си отида, зарязвам терапията». «Но ние имаме футболен мач в събота?». «Тогава аз оставам!» Това действително се случва. Защото ти се чувстваш добре, занимавайки себе си и своето тяло със спорт, което си разрушил в миналото. В това е цялата разлика. Например, при нас имаше един герой, който се занимаваше с джудо. Той получи сребърен медал в национален турнир. След това попадна на Олимпийските игри и игра за отбора на Гърция, тъй като страната, в която се провеждат олимпийските игри, може да изпрати двама добри спортисти на Олимпиадата. И така, той участва там, представяте ли си. Това е чудо!

Кой е той — Федон Калотеракис? Каква е жизнената Ви философия?

Ох! Ха-ха … Мога да кажа нещо, което може да ви удиви. Първо, мисля, че най-важното в живота — това са взаимоотношенията и свързващо звено се явява любовта. Любовта това не е чувство в основата си. Това е акт на волята, това е избор. Любовта — това е избор! Вие избираете да обичате себе си, вие избирате да обичате другите. И за мен това е стъпка към изцелението. Животът е труден и това не е леко.

Но и в по-личен план аз вярвам в Бога. Това е много лично. Аз уважавам хората, които не вярват в Бога или вярват по друг начин. Всичко е нормално. Но ние говорим за мен сега, защото вие ме попитахте за мен, нали? Аз мисля, че вярата —  това е доверие. Това не е само на нивото на интелекта, и не е само за доверието към Бога. Аз се доверявам на човек. Аз не виждам, но аз вярвам, че там има човек. И така, това действително придава смисъл на моя живот. И в частност отговаря на въпросите за смъртта. Тъй като това е единственото сигурно нещо в нашия живот, ние всички ще умрем. И така, това придава смисъл на това, което правя, на моите взаимоотношения, моята работа, моите хобита. Това е най-важното нещо в моя живот. Но, както вече казах, това е лично.

ФЕДОН КАЛОТЕРАКИС
Федон — консултант към Управлението на ООН за наркотици и престъпност

Съвета на директорите на KETHEA се избира за срок от 2 години. Той се избира от цялата общност плюс жители, които се намират на последен етап на програмата. Как работи това?

Това работи, но това не е леко. В това участват хиляда човека. Това е много странно, знам. Аз разбирам, че това не е много обичайно. Но борда в края на краищата не управлява. Директора и помощник-директора — ние управляваме. Борда е създаден за това, за да се убедим, че всичко е направено законно, легално и демократично. А също така борда – това е нашето лице за правителството. Обикновено това са известни хора.

*Федон Калотеракис работи в областта на наркоманията от 1981 година, търсен е по целия свят за международни конференции за наркотици, публикувал е много статии и научни работи. Той чете лекции в различни университети в Гърция и зад граница, в това число в Националното училище за съдии и Националната полицейска академия. Той се явява вице-президент на EFTC (Европейска Федерация на Терапевтичните Общности), председател на комитета за международни отношения и връзки, а също така на комитета по политика и организационни перспективи WFTC (Световната  Федерация на Терапевтичните Общности), помощник-директор на KETHEA (най-голямата и стара организация за борба с наркоманиите в Гърция) представляващ интересите на организацията в Икономическия и Социален Съвет (ECOSOC) при ООН и член на съвета на Международната федерация на неправителствените организации, научен консултант към Управлението на ООН за наркотици и престъпност (UNODC). Семейно положение: женен, възпитава четири деца. Хоби: музика, спорт.

Днес имате опит, знания, система, а как е ентусиазма? Колко дълго може да запазите ентусиазма?

Мисля, че аз лично съм изпълнен с ентусиазъм и все още съм изпълнен със страст. Не съм изгубил своята страст към това, което правя. И знаете ли, мисля, че това е защото съм благодарен. Аз чувствам, че това, което правя — това е дар от Бога. Знаете ли, вие и други хора от други профессии, клиенти, това всичко е Дар от Бога. Надявам се, това ме прави по-добър. Ето това, което ме поддържа — това да бъда благодарен. Мисля, че са ми дали подарък, който не заслужавам. Това е… На мен много ми провървя… Това е благословение, не знам как да го кажа. Това е, което запазва в мен ентусиазма.

Как тогава е работило лечението на наркоманията в Гърция повече от 30 години? Какво сега се случва във вашата страна?

Това е много интересно, защото Гърция се явява изключение. От една страна, това е много индивидуален случай, защото всички услуги са безплатни. Това не е такъв случай, както в България и в Русия, където хората плащат за това. В това е различието. Също изключение се явява, това, че в Гърция първия метод, първия модел е била терапевтичната общност. През 1983 година у нас имаше ТО, а чак в 1996 — метадон. Обикновено това става по друг начин. Започва се с медицинския подход (метадон или бупренорфин). А след това вие имате психосоциална поддръжка от някоя програма. В Гърция по исторически причини това се е случило наобратно. И така, това действително се е изменило.

Не съм изгубил своята страст към това, което правя. И знаете ли, мисля, че това е защото съм благодарен. Аз чувствам, че това, което правя — това е дар от Бога. Знаете ли, вие и други хора от други профессии, клиенти, това всичко е Дар от Бога.

Как стоят нещата днес… и заради финансовата криза, която има у нас, у нас има много проблеми. Например, сега ние не наемаме хора (щата на организацията се съкрати след кризата от 2008 година почти на 20 % и стана 500 човека – бележка на автора). И така, ние стареем, уморяваме се, нали знаете. Организацията става все по-изтощена. И аз не знам, ще се промени ли това, ще можем ли да наемем млади, нови хора, свежа кръв.

Заради кризата също се е изменил и модела на зависимостта. Например, днес у нас е голяма зависимостта от хазартните игри, защото хората започнаха да играят. Те казват: «Така, О.К., аз загубих пари. А какво, ако спечеля? » И така, това е хазартната игра.

Заради безработицата, сред мъжете има много алкохолици. На 50 години хората ги уволняват, разбира се никой не ги наема. И така те започват да пият. Жените по подобни причини, заради стреса, приемат бензодиазепин, изписвани по рецепта лекарства, такива като таворен и лексотанил. В началото това им харесва, но след това те се хващат на въдицата. Зависимостта от тези препарати е по-проблематична, отколкото от хероина и амфетамините. Също, нали знаете, у нас има голяма трудност с канабиса. Много млади хора употребяват марихуана, и това става също проблематично. Такава е ситуацията, и в областта на лечението ние я догонваме. Така че тук не съм много оптимистичен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.